„Имам своето „защо“ и то е по-силно от всеки труден ден“
Миряна Стефанова за правото, доверието и хората, които не бива да се отказват от справедливостта Има професии, които изискват знания. Има и професии, които освен знания изискват търпение, доверие и способност да останеш до човека, когато животът му внезапно е поел в неочаквана посока. За адвокат Миряна Стефанова правото не е било детска мечта, но постепенно се е превърнало в нещо много повече от професия – в кауза и начин на живот. Днес тя работи в сферата на застрахователното право и случаите след пътнотранспортни произшествия – място, където зад всеки казус стои човешка история, а зад всяко дело – нечия надежда за справедливост. В рубриката „Хората говорят“ си говорим с Миряна за избора на професия, за доверието, което се печели трудно и се пази още по-трудно, за младите хора в адвокатската практика и за онова лично „защо“, което ти помага да продължаваш напред дори в най-тежките дни. Мира, ти си сравнително млад адвокат. Как реши, че именно правото е твоят път? Имаше ли момент, в който го почувства като призвание, а не просто като професия? Всъщност всичко започна изцяло неосъзнато. Не е било „детската ми мечта“, но се превърна не само в професия, ами и в начин на живот. Смятам, че донякъде „ТО“ си ме избра, а аз с упоритост, любознателност и отворена към нови знания му се отдадох и така всъщност стигнах до тук. Защо избра да се насочиш именно към застрахователното право и случаите след ПТП? Това не е най-лесната емоционално сфера. О, да. Определено не е най-лесната от емоционална страна сфера, но определено пасва на личността ми. Аз не съм човек, който да стои в зоната си на комфорт, не обичам еднообразието и именно затова и харесвам тази сфера. А това, което наистина ме привлече бе и винаги ще бъде – възможността да помагаш на човек в нужда. Ежедневно гледаме по телевизията, както и в социалните мрежи за настъпили пътни инциденти и жертвите от тях. Тези хора не са си представяли, че един миг може така да преобърне живота им.. именно тук идваме ние – адвокатите, които ще им помогнем да получат справедливост. Хората обикновено търсят адвокат в един от най-трудните си моменти. Как подхождаш към човек, който идва при теб уплашен, объркан или ядосан? В такива ситуации следва да бъдеш изключително дружелюбен, да подходиш с разбирателство, а не да „насилваш“ човек да упражни правата си. Винаги изслушвам отсрещния, опитвам да се поставя в неговите обувки и да бъда деликатна. Не може да говориш прекалено много за това как би могъл да му помогнеш, ако към настоящия момент отсрещната страна не търси помощта ти. Да не забравяме, че здравето е на първо място, след което е всичко останало. Много от клиентите ни първоначално може и да не желаят да получат дължащото им се обезщетение, защото на първо място искат да се погрижат за здравословното си състояние, което е напълно нормално. В такива моменти, изграждам връзка с тях, проявявам разбиране, а не – натиск. Кое е най-честото нещо, което хората не знаят за правата си след катастрофа? Все по-често чувам изрази от сорта на „не искам да съдя водача“ и т.н. Истината е, че водачът не е този, който ще бъде осъден, това е застрахователната компания, при която е застраховано МПС-то, което е управлявал виновният водач. Да, законът изляга хипотези, при които застрахователят има право на регрес, но това е само при конкретни ситуации. Забелязваш ли, че много хора се отказват да търсят правата си, защото смятат, че „няма смисъл“ да се борят със застрахователи? Да, хората губят вярата в справедливостта. Обикновено един такъв процес, стане ли въпрос за уреждане на спора в съдебна фаза, тече поне година, което още повече обезкуражава пострадалия, че ще получи обезщетението си. Тук се къса и връзката на доверие понякога между клиента и адвокатът – рядко забавянето на процеса е по наша вина, събират се доказателства, изслушват се свидетели, изготвят се и се приемат експертизи, а всичкото това е въпрос на време. Време, през което ние не спираме да работим по случая и да отстояваме правата на клиента ни. Кое е по-трудно в твоята работа – самият юридически казус или човешката история зад него? Не мога да кажа, че срещам затруднения, за мен това са казуси, от които да се уча, било то стане ли въпрос за по-заплетен случай, или за човека зад него. Всичко, което ни се случва е с цел да ни даде урок. А ако трябва да отговоря на въпроса – определено по-трудно е да се справиш с човешката история, защото във всеки един случай, следва да постъпиш с различен подход и това зависи от личността. Тук вече мога да кажа, че през последните години чета много книги на такава тематик – тип „приложна психология“, за да успявам по-лесно да общувам с хората, които едва познавам. Кой момент досега ти е дал най-силното усещане, че си на правилното място в професията? Това определено са моментите, когато чувам „благодаря“. Наскоро една жена, при нея случаят бе по-заплетен – едва повече от 2 години след настъпването на пътния инцидент ние успяхме да заведем претенцията ѝ, защото не бе констатирано самото ПТП, за което бе необходимо да се подаде сигнал за случилото се, по който да се образува и да протече досъдебно производство и едва след което да работим за обезщетението ѝ, та в крайна сметка почти 3 години след инцидента тя получи справедлив размер за търпените от нея болки и страдания. Няма да забравя с какъв тон тя ми каза „Благодаря! Аз съвсем се бях отказала…“ Да, тя може и да не таеше надежда, но ние работихме по случая и за миг не се поколебахме, че тази жена ще получи дължимото ѝ се. Когато си млад човек в професия като адвокатската, трябва ли първо да доказваш, че заслужаваш доверие? Както при всяко едно началo, така и в нашата професия, то е трудно. Всеки човек иска да работи с доказали се професионалисти. Именно тук е и най-деликатния момент, да може в рамките на един разговор да спечелиш доверието на клиента, НО в рамките на целия процес и да не го изгубиш.
