Когато човек ти каже: „Разчитаме на вас“, това тежи повече от всяка критика.

В днешния разговор от рубриката „Хората говорят“ ви срещам с Данислав Даскалов – човек, който стои едновременно от двете страни на движението – и като кинезитерапевт, и като учител по физическо възпитание и спорт. Дани е от онези специалисти, които не просто познават човешкото тяло, а го разбират – как реагира, как страда, как се развива и най-вече как се поддържа здраво. Говорим си за децата и спорта, за правилната стойка и „болестите на нашето време“, за изкривяванията, които идват от телефоните и седенето, както и за умората в телата на хората, които прекарват деня си пред компютър или „на крак“. Дани споделя практични съвети, обяснява достъпно и откровено, и напомня нещо важно: движението не е мода, нито хоби – то е най-добрата форма на превенция, която имаме. Дани, ти си и кинезитерапевт, и учител по физическо възпитание и спорт. Как се преплитат тези две роли? И двете са свързани с движението, а голяма част от поколението, в което аз съм израснал бяхме доста двигателно активни, без да сме подозирали тогава, че това е изключително важно за правилното физическо и психическо развитие на всяко едно подрастващо дете. Избрах кинезитерапията като специалност в университета, защото ми хареса идеята пак да съм близо до спорта и да мога да съм полезен. С днешна дата като учител по физическо възпитание и спорт идеята ми е същата. Ако мога да запаля децата по спорта, да намерят своя път в това направление, а дори и да не искат да продължат да се занимават след това с даден спорт, то поне да имат една добра база, получена от училището. Може би за всеки учител, това е наградата за него. Какво те мотивира да работиш именно с деца и млади хора? Тук малко ще се повторя, но много ме радва, когато чуя от някое дете, че има интерес към даден спорт, след като сме говорили и практикували неща в учебен час. В нашето училище волейболът е на почит и доста деца от прогимназиален етап след като постъпят в нашето училище, се записват допълнително в някой клуб да се учат и да трупат опит. За съжаление в нашия град в момента няма клуб по волейбол, но съм сигурен, че съвсем  скоро това ще се промени и нашите деца ще има къде и кой да ги тренира. Колко важен е спортът за развитието на децата – не само физически, но и емоционално? Смятам, че в днешно време всяко дете трябва да се докосне до някакъв спорт през годините си на развитие. В никакъв случай не е задължително той да бъде професионално насочено. Средата около спорта, която се оформя, е много здравословна и в двата аспекта. Освен, че помага за правилното физическо развитие, със сигурност дава и една допълнителна увереност на децата и за нещата извън спорта. Кои спортове според теб са най-подходящи за подрастващите и защо? Със сигурност плуване и гимнастика са първите спортове, за които се сещам. Особено при малчуганите. Гимнастиката е отлична за изграждане на правилни двигателни навици и също така дава възможност децата да опознаят телата си и техните възможности. Плуването е страхотен спорт, защото съпротивлението, което дава водата е много щадящо за организма и шансът за травми е минимален. В същото време цялото тяло работи и това помага за засилване на цялата мускулатура. Като заключение мога да кажа, че ако няма някакви конкретни противопоказания за детето, е достатъчно да се събуди любопитство у него към даден спорт и да не се чака. Днес всички ние прекарваме часове наведени над телефона. Какви най-чести изкривявания наблюдаваш заради това и как могат да се коригират? Може би гръбначните деформации. Още от ранна детска възраст, когато стойката е не както трябва, мускулатурата се натоварва неправилно. Тогава е голяма вероятността да се стигне до гръбначно изкривяване. Най-популярните от тях са сколиоза, лордоза и кифоза (гърбица). Навременното откриване дава възможност на човек с малко усилия и постоянство да предотврати усложнения, които биха се появили в последствие. Също така и самокорекцията, тъй като няма как постоянно някой да ходи до теб да ти казва „изправи се”, „не стои прегърбен на стола”. Има ли разлика в грижата за тялото при хора, които са „на крак“ от сутрин до вечер, в сравнение с офис служителите? Може би да, ако говорим за вече получени оплаквания и проблеми вследствие на работата. Разликата идва от там, че симптомите на хората в двата случая не се припокриват на сто процента. При офис служителя най-честите проблеми са в средната и горната част на гърба и на ръцете. Това идва от неправилната стойка и едни и същи повтарящи се движения.  При хората „на крак” концентрацията на оплаквания е по скоро в лумбалната област на гръбначния стълб (областта на кръста), както и долните крайници, особено ако работата е статична. Тогава се появяват проблемите с вените, отоци в областта на глезените и не само. Така че, ако говорим за конкретна рехабилитация или превенция, тези неща трябва се взимат предвид. Какъв е минималният обем движение на ден, който би препоръчал на всеки човек, независимо от възраст и професия? Точен отговор на този въпрос, едва ли има. Важно е да се отбележи, че с напредване на възрастта човек трябва още повече да отделя грижи за тялото си, тъй като процесите по възстановяване изискват повече време, спрямо тези при един млад организъм. Един човек на средна и напреднала възраст спокойно може да започва деня с лека гимнастика в леглото след събуждане, за подобряване на кръвообращението, лимфообръщенито. Да се стимулира отделянето на синиовиална (ставна) течност, която да подготви  ставите за активната част от деня. Според теб, движението ли е най-добрата превенция? Категорично да! Ако човек няма противопоказания по изключение, за извършване на дадени активности, няма по-добра превенция от движението. Но още по-ефективно е да се намери нещо, което може да бъде и хоби, защото тогава ефективността се увеличава и в други направления като например отделянето на допамин и ендорфини, които са важни хормони за това човек да се чувства добре през целия ден. Какво би искал хората да разберат за телата си, което рядко се казва? Човешкият организъм е нещо уникално. За мен е много

Радомир трябва да бъде пример за малък, но амбициозен град, който се развива с мисъл и грижа