Днес в „Хората говорят“ ви срещаме с Димитър Георгиев – един от двамата двигатели зад Arbados, компания, която за няколко години успя да се наложи като име в услугите със строителна механизация. Заедно с брат си Георги Георгиев, Митко управлява фирма, в която думата тежи, срокът е закон, а качеството се приема лично. С Митко си говорим за това как се гради стабилен екип в тази сфера, защо инвестициите в техника са ключови за качеството, какво отличава Arbados от останалите, и кои са предизвикателствата в работата със строителна механизация. А между тези теми – и за човешката страна на бизнеса – за мотивацията, за доверието и за онова усещане, че зад добрата услуга стоят не машини, а хора. Митко, разкажи ми как започна всичко – откъде дойде идеята за Arbados и как реши да се захванеш точно с услуги със строителна механизация? Всичко започна преди 7-8 години. Имахме бизнес с брат ми, в София, в съвсем различна сфера, а именно търговия на бързооборотни стоки – магазини за алкохол и цигари. Още тогава, изкарвайки от дейността, работейки, брат ми не намираше себе си в това, което работи и реши да се занимава с нещо друго.  Така започнахме да реновираме къщи в района на Община Радомир и по-специално селата Долна Диканя и Горна Диканя. Купувахме стари къщи, ремонтирахме ги и ги продавахме. Бяха доста успешни продажби. Тази дейност ме накара да забележа, че има голямо търсене на имоти в селата, което преди липсваше. Забързаният начин на живот, динамиката в големия град направи така, че все повече хора да искат да си купят къща на село. Нашият район изключително много се засели.  Едното доведе до другото. В правенето на къщите ни трябваха машини и механизация. В началото наемахме хора с техника, разчитахме на приятели, колеги, но много бавно се случваха нещата. Тогава брат ми предложи да си купим наши машини, за да може да обслужваме нашите си строежи. Започнахме с един багер и едно камионче. Брат ми самостоятелно започна да се занимава с това, докато аз движех бизнеса ни с търговия на бързооборотни стоки.  В някакъв момент, той започна да ми споделя, че има ангажираност, че е доста натоварен, което доведе до търсенето на колега, който да му помага и съответно до закупуване на още техника. В последствие предложихме и на баща ми, който по това време работеше в една фирма в Перник и така и той се включи в екипа. И полека-полека бизнесът започна да се разширява.  В началото цялата механизация стоеше в гаража в родната ни къща, където навремето прекарвахме летата на село. С течение на времето нарастваше както броят на механизацията, така и запитванията за услуги. Хората ни търсеха за изпълнение на бетонни неща, изпълнение на дворни настилки, изпълнение на фундаменти, на огради. В началото ги препращахме, защото не се занимавахме с тези дейности.  Брат ми все по-често започна да ми споделя да помисля върху това да се включа и аз и да помагам. И някак погледнах в целия този бизнес с интерес. До някъде имах и амортизация от 10-12 годишната ни работа с бързооборотните стоки. Усещах едно пренасищане към работата. И реших да се включа. Имах представа от строителство, защото съм го работил в по-ранна училищна възраст, преди да започна да уча висше образование. Имах базови познания, но нищо до ниво да мога да сметна материали или да мога да менажирам строителни обекти изцяло. Мотивирах се от идеята да предложим цялостна услуга на клиентите, без да се налага да ги препращаме за различните услуги на различни места. Знаех, че можем да развием процесите и да направим така, че да подобрим нишата и хората да не търсят да сглобяват пъзел, а да могат в наше лице да намерят абсолютно цялостна услуга. От разчистването на парцела, разхрастване, събаряне на стари постройки, до изграждане на огради, подравняване на терени, изграждане на фундаменти, построяване на къщи и направа на дворни настилки. Имаме и групи павьори, с времето се стиковахме покрай търсене и намерихме много добри групи павьори, правим всякакви дворни настилки. Общо взето всичко, което е външно и дворно, ние вече можем да го предложим на клиентите ни, т.е. не е необходимо те да обикалят и да търсят. С времето успяхме да селектираме – подбрахме бригади и по естествен начин ги разширявахме. Днес една, утре друга. Така поетапно разширихме екипа във фирмата и успяхме да предложим, смея да твърдя, една добра цялостна услуга за изграждане на инфраструктурата около една къща. 2020 година не беше най-лесното време за стартиране на бизнес. Какви бяха първите стъпки и предизвикателства тогава? 2020-та беше предизвикателство за повечето дейности, включително и при нас по магазините имаше отражение. Но строителният сегмент, на който тогава ние стъпвахме, сякаш през тази година бе в подем. Хората се чувстваха ограничени, затворени и искаха свобода. Видяха я в селата. Някак изведнъж нагласата се промени. И тази работа сякаш тогава напротив, не беше ограничена от COVID-19. През 2020 започна подемът ѝ.  Имаше ли момент, в който си си казвал „май това беше грешка“ – и какво те е задържало да продължиш? Хубав въпрос. Както във всеки бизнес и тук срещаме трудности. Те идват от това, че работата е много отговорна поради това, че се работи със специализирани строителни машини и затова винаги на първо място ни остава хигиената на труда. Това е едно от нещата, които съм виждал като притеснение. Следва да бъдем внимателни в работата си. Доста по-отговорно и различно е отколкото в магазините. Какво имам предвид – ако в магазините е имало инструктажи, които трябва да се правят периодично, тук работата на хората с машините и фактът, че обогатяваме базата си, ни задължава постоянно да се информираме за безопасността на здравето. Другото предизвикателство е в подобряването на уменията на хората. Тук, при този бизнес, това е по-дълъг процес. Не е както в магазините. Там един служител се обучава за 4 дни и той вече може да продава и да работи. Не му трябва повече. И дума не може да става за 4 дни в бизнеса с услуги със строителна механизация. Тук едно обучение продължава половин до една година. Обучаваш една година, за да стане добър, да отговори на критериите “добър”. Базови умения събират бързо.