Случвало ли ви се е да следите даден човек в социалните мрежи? Публикации, снимки, сторита… и в някакъв момент да си кажете “Боже, аз май не живея правилно”. И започвате да се чувствате, сякаш не давате достатъчно от себе си, не избирате правилния похват на съществуване и цялостно… започвате да подлагате на съмнение всичките си житейски избори.
На мен ми се е случвало. Често ми се е случвало да не щадя себе си в критика относно това как живея, защото някъде из безкрайното интернет пространство някой показва, че живее “по-добре”. Каквото и да значи това.
Екскурзии, сутрешни рутини, маратони, изкачени върхове на планини или просто отделени пет часа за готвене на нещо, което се изяжда за десет минути. Каквото и да е, виждали сме го. Всички сме го виждали. И всички сме се чувствали малко като некачествена стока, заради това, че не сме толкова функционални. Или успешни. Или активни. Аз, например, по едно време имах фаза на самобичуване, заради това, че всеки трети човек ходи на планина и изкачва върхове. И после ги снима и поства с разни … спиращи дъха… животопроменящи цитати. Отне ми много време, за да осъзная, че аз моите върхове ги изкачвам в главата си и ги покорявам там, което пак е нещо. Цялостно нема нужда всички да се юрнем по чукарите… нищо не го изисква.
Истината е, че вече рядко ще срещнеш човек, който не демонстрира свръх качество на живот във Facebook или Instagram. Да, хубаво е да имаш поле за себеизразяване, че дори и мегдан, за да поощряваш и мотивираш и други хора да направят нещо хубаво. Но огромен процент е висша форма на илюзия. И ако някога илюзията беше нещо, което избягвахме, то сега е нещо, на което сериозно наблягаме. Защото, мда… такива са времената. Сега успешно се връзваме на тази изрисувана естетика и щастие, които бликат отвсякъде в онлайн пространството. Но е хубаво, не толкова от цинизъм, а от обикновено здравомислие да приемем, че голяма част от това е демонстрация и нищо повече. Което не осъждам. В крайна сметка всички запълваме празнините си по различен начин.
То, всъщност малко или много всичко започна покрай тази инфлуенсърска вълна отпреди години. Когато разни никому непознати хора приеха ролята на животоучители и започнаха да ни дресират.
Как трябва да изглеждаш, какво трябва да ядеш, къде трябва да ходиш и какво трябва да правиш, за да бъдеш и ти един успешен, та успешен човек. И тук има доза простота, която опорочихме завинаги. В този смисъл, че сме добили една такава излишна лъскавост дори в най-простите аспекти на битието. Едно излишно надскачане и показност, която малко повече ни разделя, отколкото ни сплотява. И която често просто не кореспондира с реалността. И се усеща едно масово пренатягане на иначе простата човешка функционалност.
Със самото си събуждане можеш да видиш как чуждите кафета никога не изстиват, как чуждите отношения са неразрушими. Как цветята в домовете на тази хора никога не увяхват и как да разхвърляш себе си на хиляда и три парчета е новото healthy way of living. Странното е, че това има леко обратен ефект повсеместно, защото хората масово се чувстват провалени. И непълноценни според всичката информация, която ги залива през цялото време, докато са будни. И тази междуличностна надпревара също не помага много.
Но, такова е. Ние си го имаме заложено – искаме внимание. Искаме поглед върху себе си и искаме валидация. И аз ги искам тези неща. Но вътрешно винаги се надявам, че ще дойде ден, в който вече няма да ми бъдат нужни.
И в този текст ще направя нещо малко нетипично за мен – ще ви помоля да си давате повече почивка. Да си качиш краката на масата и да не правиш нищо един цял ден все още не се води престъпление. И не, не давайте 150% от енергията си в този живот – дайте 95. Почивайте си. Не изпитвайте вина, че сте хора. Не се влияйте от показността на другите, не гонете техните върхове. Отвсякъде ще се опитват да ви убедят, че един начин на живот е по-правилен от друг. Че нещо не ви достига и че нещо не правите както трябва. Приемете, че се справяте достатъчно добре в живота и в никакъв случай не отдавайте толкова голямо значение на това, което виждате онлайн.
Защото там никой няма да ви покаже неговите провали.
Автор: Ромина Георгиева
