През последните години TikTok все по-осезаемо излиза от рамките на платформа за развлекателни кратки видеа и се превръща в силен фактор за политическо влияние. Доскоро разговорът около мрежата беше фокусиран основно върху риска от манипулации – заради лесно уязвимите алгоритми и фалшивата активност. Днес обаче наблюдаваме различен процес: същите тези алгоритми се оказват двигател на реална, спонтанна гражданска мобилизация.
На 1 декември около 100 000 души излязоха на протест само в София срещу проектобюджета за 2026 г. и начина, по който той беше прокаран. Масовото присъствие на млади хора – нетипично активни в уличните протести досега – изненада както институциите, така и самите организатори.
Тази вълна не е резултат от платени кампании или централизирана координация, а от органична реакция в социалните мрежи, най-вече в TikTok. Според анализатори именно хората, които живеят извън дигиталната информационна среда, са най-изненадани от мащаба на мобилизацията.
Данните зад дигиталния взрив
Журналистът Стоян Георгиев представи в ефира на „120 минути“ по bTV ексклузивни данни от доклад на Balkan Free Media Initiative и технологичния им партньор Sensika, които в реално време проследяват движението на политическо съдържание в платформата.
По техни изчисления в България има около 1,4 милиона активни потребители на TikTok. В периода между 26 ноември и 1 декември поведението на алгоритмите е било без аналог досега. След репликата „Я бягай оттука, мършляк такъв“, отправена от депутата от „ДПС – Ново начало“ Байрам Байрам към активист на „Продължаваме промяната“ по време на протестите на 26 ноември, политическата активност в TikTok първо нараства 30 пъти, а часове по-късно – над 60 пъти над обичайните нива.
Натрупаното обществено недоволство – включително след ареста на кмета на Варна – бързо се прелива в съдържание, което алгоритмите разпознават като значимо и започват да разпространяват масово. Така профили със средна популярност, често без ясна партийна обвързаност, се превръщат във важни комуникационни центрове. Сред примерите е акаунтът “Peca 1422”, който превърна думата „мършляци“ и кадри от бюджетната комисия в лавинообразно разпространяващо се съдържание, както и широко споделяната реплика на Асен Василев: „Кой разпореди това безобразие“.
Според данните на Balkan Free Media Initiative, близо 488 000 млади българи са участвали активно в разпространението и създаването на съдържание около протеста на 1 декември. Именно тази дигитална мобилизация води до присъствието на около 100 000 души в центъра на София – най-мащабния протест у нас за последните 15 години.
Платформата Mapchecking, която изчислява броя на участниците чрез анализ на площта и гъстотата на тълпата, позволява и исторически сравнения. Така протестът от 2025 г. е съпоставен с митинга от 7 юни 1990 г., за който дълго време се твърдеше, че е събрал близо 1 милион души. Анализ на архивни кадри с помощта на изкуствен интелект обаче показва, че тази цифра е сериозно завишена – факт, който символично показва колко различни са били механизмите на публичната истина тогава и днес.
Интервютата с участници от протестите през 1990 и 1997 г. припомнят еуфорията след падането на комунизма, цензурата в държавните медии и масовите демонстрации през зимата на 1996–1997 г., довели до смяна на политическия курс.
Протестът от 1 декември се вписва в дългата линия на гражданско недоволство, започнала още през 2013 г. Новото този път е ролята на TikTok. Поколението, израснало в постоянна среда на протести, използва платформата не само за изразяване на емоции, а за реално политическо въздействие. Данните показват, че процесът е органичен, а не резултат от външна манипулация – за разлика от други примери по света.
Днешната вълна от недоволство очертава не просто промяна в политическите нагласи, а по-дълбока трансформация – преход от аналогова към дигитална политика. Обществената енергия вече се заражда в алгоритмите, преди да се пренесе на площада. TikTok не просто отрази гнева на младите – той го превърна в реална сила, способна да пренарежда обществения дневен ред.
Ако предишните поколения разчитаха медиите да формулират истината, днешните я създават сами. Протестите вече не започват с лидери и плакати, а с видеа и общности. Именно това превръща 1 декември не просто в дата, а в повратен момент – знак, че дигиталното поколение вече е и активно политическо поколение.
